Много учени през годините поставяха под въпрос самоличността на Уилям Шекспир, известен като най-известния английски драматург на всички времена. Но наистина ли е английски?
Кара ви да се усмихнете, на пръв поглед идеята, че от около 1925 г. нататък се е развило ново течение на мисълта, според което Шекспир дори е италианец. Сицилианец от Месина, твърдят някои.
Липсата на връзки между разказаните истории и родното място на човека, почитан от англичаните и автор на тридесет и седем пиеси и над сто и петдесет сонета, ни кара да подозираме, че в действителност неговият произход не е този, който се изучават в учебници по литература. Но кой беше той тогава? Новата биография на сицилианския Шекспир скоро ще бъде разкрита.
Първият, който повдигна теории за месинския произход на Бардо, беше през 1929 г. журналистът Санти Паладиноидентифицирайки английския драматург с Джовани Флорио, автор на брошура с поговорки, озаглавена " Вторите плодове ". Съдържанието на тази книга, стегни се, би присъствало частично в „Хамлет“. Въпросът, който възникна спонтанно, беше дали става дума за плагиатство, но отговорът, също толкова ясен, отмени тази мисъл, тъй като въпросната книга е отпечатана през 1549 г., дори преди рождението на английския поет, което се състоя на 23 април. 1564.
Оттук и цяла поредица от хипотези за истинската му самоличност: изглежда, че синът на Джовани Флорио, Микеланджело, е написал произведение от 1579 г., чието заглавие, „Tantu trafficu pi nienti“, ужасно напомня „Много шум за нищо“(оригиналното заглавие е „Много шум за нищо“, 1598) от Шекспир, което има преди всичко характеристиката, че се развива в Месина. Дотук, ще се каже, нищо странно; в крайна сметка има няколко произведения на английския драматург, чието действие се развива в Италия.
Тезата за "Флориан" след това беше подета от Мартино Ювара, професор в университета в Палермо, който през 2002 г. публикува есето си за сицилианския произход на писателя, осмелявайки се нова самоличност: Уилям всъщност би бил Микеланджело, син на Джовани Флорио и благородника от Месина Гулиелма Скролалансия(или Кролалансия). Както се случва, английският превод на фамилията на последния е просто shake-speare.
Но защо да се тревожим толкова много за сицилианската идентичност на Шекспир? За англосаксонците, разбира се, тази теза беше несмилаема, но в очите на учените беше по-лесно да й се припише нова идентичност, отколкото да се приеме фактът, че сър Уилям може да е англичанин със страст към италианската култура и че той беше поставил повечето от своите драми и комедии в Италия (тридесет и седем опери, за да бъдем точни).
Също така не е ясно, че името му не фигурира в архивите на училището в Статфорд на Ейвън, нито че е бил регистриран в престижния Лондонски клуб, който би направил част и където вместо това, обрат, беше изписано името на Микеланджело Флорио.
Страхотни отсъстващи, отново и в Месина, документалните доказателства; в подкрепа на тезата страшното земетресение от 1908 г., което унищожи всичко. Но как "il Florio" от Месина ще стигне до глобуса?
Този Микеланджело би трябвало да се изправи пред многобройни скитания, тъй като е бил търсен от Светата инквизиция поради еретични идеи и следователно би се отдалечил от Месина, за да стигне първо до Северна Италия (Милано, Падуа, Верона, Фаенца, Венеция и любов, която завърши зле с определена Джулиета в Тревизо), а след това намери убежище в Англия при английски братовчед на майка си (Шекспир), който му даде името на сина си, който почина преждевременно, а именно Уилям.
Как обаче месинецът може да пише на чужд език по толкова превъзходен начин, че да стане истински канон като Данте Алигиери?
Накратко, това на Шекспир от Месина се оказва малко повече от измислена хипотеза, спекулация; или, казано със собствените му думи, може би вдига "много шум за нищо". Изводът, който ви подхожда най-добре, зависи от вас.
