Тези, които живеят в Катания, почти сигурно са забелязвали повече от веднъж малкия паметник, посветен на поета Джовани Формизано, който стои на Пиаца Майорана. Може би не всеки ще знае историята на този талантлив драматург от Катания, но, вярвате или не, тя е наистина интересна.
Като казахме това, за да разберем по-добре за какво говорим, нека се спрем на една много важна подробност от неговата биография, която освен това ще има предимството да бъде полезна за изясняване на произхода на славата му: всичко започва през 1922 г., годината, в която вестник „Il Messaggero“обявява конкурс за диалектна поезия, в който участва и писателят от Катания.
Събитието се помни и с видните експоненти, съставили журито: някой вече ще го знае, но за тези, които не са знаели, един от членовете на комисията беше Луиджи ПиранделоСлед това кратко въведение, нека се съсредоточим за момент върху правилата, определени за състезанието; в тази връзка изглежда, че стиховете на всеки кандидат трябваше да бъдат представени в чисто анонимен вид. Освен това, преминавайки направо към въпроса, от източниците, с които разполагаме, знаем, че диалектното състезание е решено в полза на Формизано със събирането на седем от десет награди. Девет поетични сборника, включени в компендиума „Campani di la Virmaria“, са приписани на негова ръка. Това са стихове, фокусирани върху темите за любовта, привързаността и надеждата. Една от най-важните композиции несъмнено беше "E vui durmiti still". Написан през 1910 г., той се появява в колекцията "Стари белези", която датира от 1951 г. Традицията гласи, че това произведение е прочетено от някой си Гаетано Емануел Кали, виден сицилиански композитор и диригент. Майсторът от Катания е дълбоко впечатлен от дълбочината на съдържанието на творбата; освен това емоцията, която изпитваше вътре в себе си, беше толкова силна, че събуди в него желанието да я постави на музика.
Според това, което е предадено, изглежда, че идеята да го постави на музика му е хрумнала, докато се е връщал от Малта. Всъщност по време на пътуването Гаетано намира правилното вдъхновение да напише музиката. Имаме и новина, че е записан във Флоренция през 1927 г. в студио Mignani. При първия си дебют обаче песента не постигна очаквания успех. Въпреки това, няколко години по-късно, тя беше повторно предложена в известния „Театър Санджорджи“в Катания, предизвиквайки пълното участие на публиката, която беше меко казано очарована. Достойна за похвала в този смисъл беше и изключителната интерпретация на сопраното Текла Скарано.
Така от този момент нататък "химнът" обезлюдява далеч отвъд границите на острова, ставайки известен в национален мащаб. Има дори анекдот, описан в „Sicilian Historical Review“, който оповестява свидетелството на войник от Катания, който отива на фронта по време на Първата световна война. Въпреки че не може да се счита за напълно надежден, все пак си струва да се разкаже. Верен на казаното от младия военен от Етна, пиесата на Формизано бе изпята от бойните му другари в окопа. Историята продължава и разкрива, че след като пеенето приключи, се чуха дори аплодисментите на австрийците, които, въпреки че не разбираха думите, оцениха сладката мелодия.
Сега, като оставим легендите настрана, за тези, които никога не са го чели, ето поетичния текст, озаглавен "E vui durmiti still":
"Lu suli вече тиктака lu mari
и vui, bidduzza my, трай ме отново, l’aceddi sunu уморен от пеене
и ви чакам тук, supra ssu balcuneddu su pusati
и изчакайте, докато ви погледне!
Li ciuri senza vui non ponnu stari, на всички текстове на pinnuluni, всеки от боговете, които не летите, обелете
горе първо не gapri ssu balcuni, вътре в тях buttuneddi su hunters
и изчакайте, докато ви погледне!
Lassati stari, не durmiti cchiui, ca’nmenzu ad iddi, в ssa vanedda, cci sugnu puri iù, чакам те, pri vidiri ssa let uscussì bedda, passu ccà fora all nuttati, и изчакайте пуру, когато погледнете навън."
Джовани Формизано умира в Катания на 22 декември 1962 г.
