Както всички вече знаят, Катанияможе да се похвали с минало, богато на история и традиции, които продължават да съществуват във времето. Освен това е любопитно да се отбележи как в категорията на този исторически репертоар възникват някои истории, които принадлежат към измерението на мита, магията и мистерията.
За потвърждение на това ще бъде огромното множество легендарни разкази, които са били предавани през вековете. Освен това всички тези анекдоти несъмнено са допринесли за оформянето на представа за столицата на Етнеан, която е по средата между завладяващото и смущаващото.
Само за да останем на темата, може да е интересно да поговорим за легендата за определена Маргарита Лумия, наричана още "призрачна булка".
Със сигурност "историята" няма да звучи чуждо за ушите на повечето жители на Етна.
Тези, които от друга страна не я познават, ще имат възможността да се впуснат в една история със завладяващи нюанси. Всичко започна, когато млад сицилианец, Франческо Страмондо, се отправи към дома си посред нощ, след като прекара дълга вечер в "Caffè Concerto" в пълна радост. Според информацията младият мъж ходел там всеки ден. Тази вечер обаче се случи нещо наистина необичайно: докато момчето се прибираше вкъщи в седлото на карета, шофьорът внезапно спря.
Всъщност се казва, че в средата на тясна улица се появила жена, облечена в бяло, с протегната нагоре ръка, за да помоли за превоз.
Франческо, щом я погледна, беше напълно омагьосан. Всъщност, въпреки проливния дъжд, той слезе и изтича да й помогне.
Озовавайки се в присъствието на това ангелско лице, той веднага се възхити на русата му коса и зелените му очи. Освен това осъзнавайки, че тя трепери от студ, като добър джентълмен той се погрижи да я увие с наметалото си, за да я покрие и стопли.
Междувременно той също се възползва от възможността да й предложи "возене" на концерта до нейната резиденция, разположена в това, което сега е на улица Crociferi.
При достигане на местоназначението им Франческо я попита за името: след няколко секунди мълчание, гледайки го право в очите, тя разкри, че името й е Маргерита.
Скоро, погълнати от изпепеляващо привличане, те размениха дълга и страстна целувка. След това и двамата, макар и неохотно, се разделиха и се оттеглиха по домовете си.
На следващия ден, при първата светлина на деня, Франческо се отправи обратно към двореца, за да му върнат наметалото, но вместо да се натъкне на Маргарита, той беше посрещнат от баща си, известен като барон Ла Lumia.
Напълно изненадан, той се представи на последния и в същото време му разказа подробно начина, по който се е запознал с дъщеря му. Въпреки това баронът не каза нищо и запази мълчание.
След като чу какво има да каже, благородникът открито заяви, че Маргарет е мъртваот две години.
Франческо, напълно зашеметен от новината, отказа да му повярва. Обратно, баронът, за да докаже тъжната истина, го заведе на голямото гробище.
Така Франческо, получил тежък удар в сърцето, видял наметалото и надгробния камък на любимата си със снимката в сватбена рокля. Най-малкото развълнуван, от този ден той изпадна в най-дълбоко отчаяние, без да спира да мисли за тази романтична, макар и мимолетна, нощна среща.
Много години по-късно обаче той се жени за друга жена и също има красиви дъщери. В тази връзка се казва, че най-малкото дете, с необикновена красота, е имало същата руса коса и същите зелени очи като покойната Маргарита.
Поради такава подчертана прилика се разпространи вярването, че тя е превъплъщениена призрачната булка.
