Един музиказа разказване, един за да бъдем заедно, един за отразяване, един за чувство на обединение, един за разговор за права.
Музиката придружава и улеснява живота ни в безброй случаи: тя ни помага да ни ободри, да направим първата крачка, да намерим енергия за спорт, да разкажем емоциите си, да ни накара да се почувстваме разбрани, да общуваме, да приспим децата си, да ни накарат да заспим, когато сме били деца.
Често говоренето по някои теми чрез песен е по-лесно, по-непосредствено, без суетене: преминава направо към въпроса.
И точно за правата говорим в уъркшопа за писане на музика " Singyourights !", създаден като част от Youth Sing Europe Project, насърчаван от "Rock10elode" Асоциация с приноса на Европейския парламент и патронажа на Сицилианската регионална асамблея.
Предизвикателството е да напишеш песен за ценноститеи човешките права, които Европейският съюз защитава. И за целта се слушат, изучават и коментират международни песни, които идват от цяла Европа, за да открият едно просто, но не очевидно нещо: човекът е един и същ на всяка територия, отвъд националните физически или политически граници. Човекът пее, за да заеме позиция срещу войната, да изрази солидарност, да говори за любов и братство, да разкаже мечта за равенство и мир, да ни увещава да уважаваме човешкото достойнство - "Бедният човек в златна чаша мечтае за достойнство" (Франческо де Грегори пее своя превод на „Достойнството“на Боб Дилън).
Избраните песни са: "La libertad" от Alvaro Soler, "L'amitié" от Françoise Hardy, "Ma liberté" от George Moustaky, "Lili Marleen" от Hans Leip (изпята от Marlene Dietrich), " SotiriPetroula”от Микис Теодоракис,„ Аз не съм расист, но…”от Уили Пейоте,„ Изображение”от Джон Ленън,„ Clandestino”от Ману Чао, „Достойнство”от Боб Дилън, „Depende”от Джареб де Пало.
И всяко от тях говори изрично за достойнство, права и ценности, които Европейският съюз насърчава.
Пътят започва точно от последната песен в списъка, която пее така: „В зависимост от това как го гледаш, всичко зависи“, защото първото нещо, което трябва да направиш, за да говориш за права и свободи, е точно да променим гледната точка, да се придвижим да наблюдаваме отстрани, да се идентифицираме с другия, с различния от нас, с нашия брат.
„Аз съм другият“пише Nicolò Fabi перифразирайки думите на Артюр Рембо от „Писмо на прорицателя“(Je est un autre, „Аз съм друг“), И това ни помага да разберем, че всеки, гледайки от собствената си индивидуалност, е друг 2 спрямо друг човек, но че в крайна сметка всички сме свързани от подобни и еднакво достойни ситуации, истории, контексти и съществувания: това е първото стъпка към формиране на група, изграждане на общност, движение заедно, за да бъдете свободни, по най-автентичния начин: чрез участие.
Също така по този повод един певец идва да ни спаси, за да изясни нещата, да опрости концепциите, да хвърли семена на вятъра, така че да бъдат събрани: Джорджо Габерс „La Libertà ", песен, избрана за закриване на семинара.
"Свободата не е да стоиш на дърво \ не е дори полетът на синя бутилка \ свободата не е свободно пространство: \ Свободата е участие!" Свободата е най-ценното от правата на човека и като всяко право, ние сме длъжни да я упражняваме, за да остане такава.
И всъщност единственият начин да бъдете свободни е да участвате, дори в семинар за писане на песни, за да говорите за права и ценности чрез универсален език: този на музиката; да откриеш, че говоренето за права също е забавно, вълнуващо, удовлетворяващо, кара гърдите и устните ти да треперят, за да се разтворят широко в усмивка.
"Ти беше дете на народа \ ти защитаваше правата на човека \ и искаше усмивка да се появи на всяко лице \", така пее Микис Теодоракис в първите строфи на "Sotiri Petroula".
Анджело Ганацоли
Автор и музикант
